Аз съм времето.
Силен звън, ехото на метал в дърво ме събира във миг. Звуковата вълна стиснала гърло, се разнася далеч с пискливия си глас в почти всички посоки и накря вие в ушите ми дълго. Гравитацията бързо губи значението си, но само за малко. Въздухът се напряга, нещо ще се случи.
Аз съм ездачът.
Вратата се отворя, времето се извърта и гледа встрани, светлината не смее да премигне. Няма път назад. Сами в празнотата на полето се предизвикваме с късмета си. Сега съм контролирана миниатюра на реда. Вълнения дълбоко в мен, на повърхността спокойствие възседнало страха. Танцуваме двама. Топлата ми по-рано усмивка се превръща в ледена непоколебимост. Сключвам прегръдка със звяра, с всеки тласък и продължавам движението му с размах. Държа се. Или не се държа? Осем секунди.
Аз съм гравитацията.
Да те видим! Притискам те надолу, а ти се бориш да изплуваш за глътка. Въздух ли нямаш? Само звярът сега е способен да ти вдъхне, ако следваш движениято му. Забавна игра. Не ми коства нищо. Винаги накрая печеля. Държиш се с всички сили за ъгълчето на тъмната ми усмивка. Дъхът ти тежи в гърдите, земята те кани – „Прегръдка в прахта?“
Аз съм ръката, която
вдигната високо дирижира нова хармония. Освободена и пленена едновременно, рисувам миг на несигурност. Шепна си ведро отворена „Пази се от всичко!“. Маневрирам, за да ни предпазя от невидима опастност и… усещам движението преди да се случи. Преди тялото ти, преди ума ти. Държа се силно за надеждата и слабо за съмнението, предала контрола на ритъма извън мен. Движението, не е мое, но го следвам в синхрон – Велико и удивително до тук!
Шест…
Аз съм звярът.
Мускулите ми горят, вените ми се издуват и променят размерите си петкратно, сгърчени като гигантски живи въжета. Аз съм непобедимият виртуоз на арената. Двеста и тридесет килограма гняв. Двеста и тридесет килограма чист инстинкт Никой не ме разбира, но всички са вперили погледи в мен. Гърдите ми трептят от ярост, гордостта ми е титанична висока стена. „Много си смел отстрани, глупак! Ела и ме възседни.“ Аз съм бурята, от която всеки с малко акъл се бои. Няма да дам на задницата ти да ме познае. Не се вълнувам от това кой е ме прегърща в здрава хватка отгоре. Скок, пирует на място, рязко стоп. Чуй ноздрите ми, огледай се в очите ми. Изстрел, след изстрел огъвам гръбнака си ефирно като тетива и пак скок. Ще те изхвърля, поваля, ще се отърся от теб и ще те смажа! С мощен тласък ще откъсна крилата ти и ще те запратя в стената, беззащитно ударено насекомо.
Аз съм земята.
Чувам приближаването. Вече те усещам като лавина – коленете, лактите ти. Свидетел как твърдата кост се превръща в трошички. Ще се докоснем скоро. Тук съм с твърда готовност за дълга прегръдка. Идвам с удар, с вкус на кръв и с топлина. След мен е само мрака, но по пътя към него ще се срещнем в коридор от прах. Вместо бяло знаме, последен дъхът ти ще я вдигне. Готова да ви срещна. Тук съм последна точка от маршрута на самоуверения ти полет.
Аз съм собственикът
на планината от мускули. Аз съм истинския злодей. Този в сенките. Този, който независимо от развоя няма нищо общо с крайния резултат. Аз съм този, който винаги печели. Скрит в публиката пред погледите на всички. Нека ме мислят за един от тях. И докато звярът се бори, докато ездачът се държи, с усмивка чакам, скрита зад присвити очи. Който и да оцелее печеля
Две…
Аз съм публиката.
С блестящи широки очи. Обезумял не разбирам значението на собствените си викове. Кръвта ми кипи, адреналинът се изпомпва през вените ми. Очите ми следят всяко движение – падение, полет, миг на равновесие. Всяка секунда е въпрос на живот или смърт, а аз не мога да откъсна поглед. Всичко зависи от играта. От риска, който поех. Заложих всичко – остави парите, исках тръпката да ме дари с възможност. Живота като на игра за мен е залог срещу съдбата. Искам още.
Аз съм краят, който винаги е различен.
След 8 секунди всичко се подрежда на мястото си. Някой пада. Някой пада завинаги. Нищо не се променя и всичко е същото, защото краят е тук – неизбежен и тих. А ти? Ти никога няма да разбереш кой от тях си, докато не избереш звяра си и аз не настъпя. Побиват те тръпки.