Помълчах не за един, за двама
и отново листа стана пуст.
И мисълта ми стана бистра,
и същността ми спрян импулс.
Пиша, но всъщност правя си молитва,
чета но всъщност храня се без вкус.
Когато жестокостта ми стихва,
в съвестта си ще изплувам сух.
Не искам да се правя и да свиквам,
не искам да се паля и да спра.
Не искам да забравям да обикна.
Не искам да се изхабя.
Не искам, но не намирам спирка,
нито начин – камък в пропастта.
Търкалям се, но винаги с усмивка,
ще падна, само, за да полетя.
Далече съм от всички и от всичко
и също близко съм до тях,
понякога дори да се провикна, зная, че ще се събудя в прах.
Затова съм силен и съм искрен,
затова поемам риска да се потопя,
защото знам, че ще се вдигна и ще застана тих, но на крака.
Един цитат от мен до мен и след провала,
Един успех и си взех награда. Един пореден ден във ада,
Накрая малко тишина.