Приеми ме такъв какъвто съм,
би казал само някой мързелив или перфектен.
Приеми ми ме такъв какъвто съм,
за да избягам от собствения си провал.
Такъв какъвто съм – не е молба и не е песен,
това е бягството ми от възможността да бъда по-добър.
Приеми ме и да забравим за всички светове, които биха се разкрили,
докато пожарът в мен, до основи, не ме обгърне в пепелта на въглен и ме разруши.
Превърни ме в само толкова за колкото съм имал сили
и ми дай едва това, което шансът ще ми разреши.
Или промени ме… и прегърни ме като Бог над боговете,
отхвърли в мен всякаква възможност за провал.
Покажи ми с най-красиви думи в редовете,
как видял си да разгърна своя потенциал.
Не забравяй, че такъв какъвто съм е само място.
Мястото, в което се намираме сега.
И такъв какъвто съм е избор, който съм направил ясно –
съзнателен, лишен от суета.
Бягам от „такъв какъвто съм“ с убийство.
Убийството на този, който по петите ме следи.
За да мога да покажа ти отблизко,
че е възможно и овен да полети.
И този който съм, една частичка е дълбока,
от същността, която бавно ме гради,
и този който съм, ще бъде на една секунда в скока,
от този, който славно ни дели.
И ако предсказанието ми е коректно, и ако Бог решил е така да ме дари,
то тогава аз ще бъда всъщност, по-добър и вътрешно и външно
от този, който бях преди.