Когато мислиш си „ела“ – стой далеч,
когато казвам „стой далеч“ – това е.
Когато те посоча и се поклоня,
едва тогава ще се запознаем.
Когато съм далеч и аз стоя,
когато ти ме гледаш и се чудиш,
душите ни се вият две в тълпа,
та няма как да се изгубим.
И „стой далеч“, не е графа,
в която си завинаги поставен,
Стой далеч или при мен ела,
в ритъм на речта – бърз, бавен.
И когато дойдеш, не забравяй, че си допуснат, не за суета,
не завинаги, не за да се хвалим,
не за да ме утешаваш или да те утеша,
а смисъла си двама да оставим.
Да сме ясни, смели пред света,
да сме се познали преди сто години.
Да сме силни, заявили се, с крила
и по-високи от небесата сини.
Да сме тук за другите преди за нас,
така ми казаха отгоре,
и да нямаме съмнение в това,
дори духът ни да е волен.
Не се съмнявай, ако разбера, че и двамата сме от добрите,
обещавам да си пазиме гърба, дори когато трябва да излитам.
Не търся същото ти обещание, но видя ли го с плам в очите,
ще има смисъл да се прибера от там където съм отишъл.