Недовършена, съвършена, неразкрита, цяла –
илюзия жадувана със устни – свята.
Неотпита, скромна, пазеща се в тишината,
но голяма в тъмнината муза.
Светът ни мина в преследване на пируети,
от въртене няма да се спре земята.
Ще те целуна, когато те позная в цветовете,
ако ми дадеш и другата си буза.
Чрез делото ти ще те оправдая като избор,
в прегръдка ще те скрия и ще плача.
Споделена с другите не би могла да бъдеш вечно
себе си, но ти го поставям за задача.
В преследване съм, да те разкрия и ще го направя,
ще удържа на думата си, ще си бъда стража
или ще дойде време да ме отведе сърцето вкрая
и ще те разбера преди да се откажа.
През целия си път те губя,
понякога наистина те стигам и до теб заспивам,
и толкова ми трябва, за да се събудя
без въздух и да си мисля, че умирам.
Направи ме тъжен, просветен и силен.
Направи ме нов и извисен.
Направи ме длъжен да съм посветен във името на възможен и решим проблем.
Ще направя теб значима, с познанието си от другата страна.
Независимо дали ще бъдеш тук и след като премина
за един проблясък светлина.