Сам-сами сме с духовете в нас и
това не ще да породи и малко страх у теб.
Сам, сами… в нощта и мрака.
Перфектният момент в ума ни да се появи
причината да сме готови за атака.
Кого да пазим и за кого да пазиме духа си?
Какво си заслужава да познаем?
Да препускаме възседнали страха си
или да лазим ниско и да си признаем,
че сме непознати за самите нас си
и все пак взели сме назаем
един живот. Живеем го като монаси
или щом игра е, нека го играем.
Сам-сами открай-докрая,
да няма кой да ни достъпи.
Скрили сме се и от ада и от рая,
дали душите ни са толкоз скъпи
че да не бъдат споделени с никого?
Така да се забравим бива ли…
Нима не сме усетили от живото
в кръвта ни и в любовта на световете?
Нима сме сам-сами със духовете,
нима сме част от зверовете?
Ако е така да се изгубим в дивото
и да ни разпръснат ветровете,
и откъдето сме дошли да си отидем с песен
както сива
пепел на Земята си отива.
И в живот да се превърне сам духа небесен,
с веселба, след цялата си съпротива.
и да се превърнем в сива пепел на Земята.Както си отива цвете, както си
Не е късно да се видим и да споделим със някой светлината.
Макар и да ни остава последна клечка, с догарящ пламък във ръката.
Късно ли е себе отстрани да видим,
сам-сами в огледалата.
Ако ли сме толкова заети да оставим
царете
Що за избор, що за
скъпи.
Скрили сме се в
Господари на
Че сме
гримаси
в отчаяние.
Ако твърде много търсим, опознаем
Нека малко да помислим. Няма време за почивка. Тук сме, за да проследим