Не губя фокус, посветен на всеки миг,
в бяг преследвам жертвата си упорита.
Като пружина
сърдечен мускул е навит,
ума ми зъбно колело е във машина.
Денят безкраен е, нощта е вечна,
точица в очите ми застина.
Точицата с птица е сгрешна,
приближена, превръща се във перушина.
Не губя фокус, но губя си ума –
концентриран елексир от суета.
В това съм се превърнал, до ръба,
преследвам собствената си следа.
Неудовлетворен, несъвършен, неспящ,
решен до края да преследва,
необикновен, несподелен, блестящ.
не си оставя въздух за резерва.
Неопетнен, непобеден, искрящ.
препускащ в гонка за надежда.
Вдъхновен и устремен, летящ
дух – овен при нея ме отвежда.