Когато никой не гледа

10.02.2022

В какво вярваш когато никой не гледа?
Това ме попита. Странен въпрос.
Вярвам в доброто, откачено момиче,
вярвам, че на тая планета съм гост.

Вярвам, че всичко е възможно.
Вярвам, че има безусловна любов,
на която човешко същество е способно.
Вярвам в духовното, вярвам в доброто,
вярвам, че и то си има партньор.

Когато никой не гледа вярвам повече,
когато ме гледа опасно е да вярвам така.

Не ми трябва някой да гледа, но искам
и се надявам да гледа когато вярвам
и с вярвата си да го вдъхновя.

Когато никой не гледа вярвам в Бог.
Предимно тогава.
През останалото време се опитвам да го достигна,
да го наблюдавам, да поиграем игра.

Да му се усмихна, да падна на колене, да стана,
да успея да се събера.
Да не се ядосам, да се помоля, да се насиля да го разбера.
Да свикна. Да си поговоря, да се поборя със света,
Питаш ме дали играя роля, дали не ще се уморя.

Това ли питаш? Не разбирам.
Защото, ако това е роля,
е постоянна и не спирам.
Когато никой не гледа вярвам в същите неща.

Вярвам, че когато държиш на идеалите си
и когато никой не гледа, си способен да обичаш с постоянство.
Вярвам, че когато никой не гледа и съм затворил очи,
това е едно бягство, просто не съм на това място.

Наскоро разбрах, че ако никой не гледа,
не гледам и аз. Не, че аз съм никой.

Защото сега, когато никой не гледа
съм в тъмната стая сам и виждам така ясно.
около мен е така празно и пиша така страстно,
не с идеята, че някой ще гледа,
а с въпроса „Защо ме питаш такива неща?“

Това ме вълнува. Вълнуващ въпрос.
Струва ми се, че отговора знам, но нека греша.

Може би не те разбрах?
Сигурно е някаква закачка, шега?
Но да се посмея,
не посмях.

Вярвам в доброто, аз съм глупак,
вярвам в каквото вярвам и когато гледа целият свят.
Виж, аз съм смел, това е така.
Вярвам в каквото съм си избрал докато се пропуква леда.

Докато отгоре стъпвам, нека да се превърне в река.
А ти може би си отрова, може би си вода,
в какво вярваш когато никой не гледа,
не знам и не искам да разбера.

Ходя безстрашно напред, мен ме води духа.
Чувствам се ужасно добре, макар да не мога да спя.
Само мигам и за този миг усещам студа,
в който ще се превърна, ако се питам в какво вярвам.

 

 

и да знам, че ако случайно погледне,
няма да бъде отвратен.

 

Вярвам по-силно, даже невидимите погледи

поискам,
да взема желанието си и да не се скарам със света.

и после разбера.

Вярвам, че когато държиш на идеалите си
и когато никой не гледа, си способен да обичаш с постоянство.
Вярвам, че когато никой не гледа и съм затворил очи,
това не е бягство, не съм на това място.

Защото сега, когато никой не гледа
съм в тъмната стая сам и виждам така ясно
и пиша така страстно, не с идеята, че някой ще гледа,
а с въпроса „Защо ме питаш такива неща?“

Може би не те разбрах?
Сигурно е някаква закачка?
Но да се посмея,
не посмях.

Вярвам в доброто, аз съм глупак.

 

не съм на това място.

Да обичаш изборите си

вярвам, че дори да ми е ясно за ухото,
нищо не съм разбрал.

 

Вярвам, че късметлия съм
готов.

 

и без запетайката пак щеше да

Оттогава си го задавам периодично