Искам това момиче със косите…
дълги
Това момиче с малките гърди.
Това момиче, с искрена усмивка,
с истинска обвивка, с искрени очи.
Тайно пази ни от чуждите и
търси начините да сме по-добри.
Дори когато нямам нужните инструменти
ще ме подкрепи.
Това момиче, което ще ми вярва,
което правилно ще прецени.
Това момиче, което със смеха си ярък
тъмнината ще срази.
Това момиче е подарък,
но на друг не би се подарила.
Със душата си е изкачила – Вихрен в Пирин, „Злия“ в Рила.
Това момиче няма грим и няма маска,
и въпреки това е страшна мацка.
Ноктите ѝ са къси и в добър вид, тя е с ума си
обърни ѝ внимание, не се муси за първи
път срещам такова момиче сред всички останали …
Мисълта и е с хигиена, речта ѝ е ясна и подредена.
Пътеката ѝ е тясна, не е неопределена, не е употребена,
извън нея би излязла класна само като ризата ми под ревера.
Погледът ѝ ми напомня, за какво съм се старал,
погледът ми ѝ напомня, за това, че съм успял.
И ще успея пак, и пак, и пак – няма да се проваля,
и ще я усещам винаги до мен, даже да съм на ръба.
И когато нямам сили, изморен, накрая ще поседна,
раните ми ще превърже, ще каже „Тази няма да ти е последна“.
И в следващата битка, ще съм мотивиран и с надежда,
и след нея пак ще ме прегърне, и дома ни ще подрежда.
И децата ни ще къпе с любовта си безконечна,
и дори да има, ще направи всичко, за да няма пречка.
Любовта понякога горчи, ще преглътне малка грешка,
а пък, в моите очи – ще съм винаги насреща.
Това момиче се старае, тя е любяща и гореща.
Това момиче знае как да ми направи леща,
мусака или пък нещо… а и даже да не знае,
бързо ще го разгадае.
Тогава… това момиче ще си струва.
Това момиче, което не се отказва,
което не се преструва,
което влага и рискува, дава себе си в услуга,
не ми се жалва, че е прислуга,
а духа ѝ го чувства и тържествува.
Знам… че е там,
да не тъгува…
Ще я открия, ще я откупя.
Различна е от всяка друга…
Това момиче съществува.