Предимно разказвам от името на собствения си герой, защото е най-честно. Най-честно е да не си измислям какво друг мисли. А този друг, всъщност да съм аз. Иначе кой щеше да измисли мислите на измисления ми герой? Като въображение по-безвкусно от повтарящи се думи в текста.
И ето, че сега ще ви споделя, а не *демонстрирам (в бележка под линия – в тая дума има демон) за пръв път защо не го правя.
„– Глас ми говори и не е моят. Не е добър или лош, не е прав или съсечен – мислеше си Зя. Твърд в позицията си, в дикцията си и в мисълта си.“
Така разнообразието в информацията намалява, намалява и разсейването. Снопът светлина през процепа се усилва и пробива като лазер наметалото на самопровъзгласилия се герой на дезинформацията. Пробива тъмнината, която е надвиснала над душите – над града. Духовните ни образи извън телата.
Ти трябва да фокусираш усилията си на едно място.
Земята за мен е това място, на което ни превръщат в някакви преследвачи на крайности придеужени от смърт като изпитание на волята. Не казах за голяма награда, нали? Голямата награда е ние да сме доволни от избора си. Ако сме истински честни в нас семката има две страни. Гледайки така картината е абсолютно успокоявщо. В